Из София.В сряда.

65 Светулки. 

5 светулки.

Лимонада.

Дъжд.

Женска среща.

Цветя.

 

Пролетна Гърция.
Морска.
Цветна.
Мечта.

 Как тревожно е да си жена.

Красота и усмивка да бъдеш

сред всекидневния сив кръговрат

вярност — срещу изменчивия вятър,

нежност — в загрубелия свят.

От безбройните пътища земни

най-рискования да избереш —

безразсъдния път на сърцето

и докрай да го извървиш.

Твоя единствена радост да бъде

радост да даваш… Да бъдеш в

нощта

светло прозорче, което чака,

   първа стъпка, разбудила утрото.

Ти, слаборъката, да подкрепиш

      силата на ръката корава.

                                                         И непростимото да простиш,

и да градиш живот от отломки.

Отговорност е да си жена.

Бъдещето да носиш в утроба.

Да продължиш в един детски вик

дългата мълчалива целувка.

Вечност да сториш от краткия миг.

Твоите прострени ръце за прегръдка

люлка да станат за нов живот.

Нощем над него безсънна да

тръпнеш,

    светла като звездоокия свод.

Всяка детска усмивка — със бръчка

да заплатиш и в косите със скреж.

Сълза по сълза на новото стръкче

своята хубост да предадеш.

Нищо за себе си да не оставиш.

Саможертва е да си жена.

И до ранена, разбита гръд

чистите извори да защитаваш —

просто, за да съществува светът.

Горда съм, че съм жена.

/Блага Димитрова/

Честит 8-ми март!
Нежност.
Красота.
Щастие.Обич. 

Честита Пролет!  

Честит празник на всички!
1 март.

 Пролет

Весело е на сърцето,

ето дойде пролетта.

Слънце грее на небето,

вредом лей се светлостта.

По полето, по горите,

под небесний синий свод,

вредом гледат ми очите

радост светла, нов живот.

Между брегове засмени

тече бистрата вода,

по ливадите зелени

блеят рунтави стада.

По дърветата цъфнали

с миризливи цветове

птички красни са запяли

с най-приятни гласове.

Всичко мене на душата

сладко шепне да се смея,

като птичките в гората

да се радвам и да пея.
Константин Величков

Бъдете усмихнати, слънчеви и обичани! 

                                                                       Поздрави, Ан.
 

Първи стъпки..

     Здравейте!
     От доста време се канех да навляза в света на блоговете. И ето..сега събрах смелост!

      Казвам се Антония. Накратко Ан. За първи път майка ми започна да ме нарича така и един ден случайно разбрах,че "Ан" на шумерски означава "небе". Винаги съм летяла из облаците и реших ,че по-подходящ псевдоним за мен - няма!
       В моя блог ще споделям с вас всички неща, които обичам и ме вдъхновяват!
Преди да приключа с въведението си искам много да благодаря на Кали от  http://www.kalisinspiration.com/ ,която ми помогна да разгадая част от мистериите на Blogger.
 
    Потапям се надълбоко!
    Ваша:
    Ан


“И така, първо беше идеята. Роди се съвсем неочаквано, но не и ненавременно. Търсих я, копнеех я, желаех я, и тя се появи точно когато трябваше. Появи се от желанието, от чистата мисъл, от мисълта за любовта.. Само тази мисъл, може да е съзидателна. Само когато обичаш, можеш да създаваш през висшето си Аз...."